Свиленградско малеби


1 1/3 ч.ч. ориз
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
1 л. мляко
розова вода (има и готови сиропи от рози) или 1/3 степче "Малина"

Оризът се почиства и се слага в голям буркан и се долива с вода. Престоява така 1 денонощие. На другия ден оризът вече е набъбнал и се пасира като се прибава и оризовата вода. Сместта може да се прекара и през фино сито. Вари се с млякото. Като се сгъсти се налива в чаши.
Водата и захарта се варят. Изстиналият вече сироп се смесва със степчето или със сиропа от рози и с него се залива готовия крем. Ще допълня само, че е добре да се залее непосредствено преди консумация, защото понякога сиропа остава отолу на чашката, а втвърдения крем из

 

Сироп от рози (безалкохолна напитка с дъх на рози и леко слабително действие. Приготовлява се само в домашни условия) От розовият цвят се отделят само листенцата, които се претриват леко с ръце и се заливат със студена вода. Вари се до омекване на листата. Добавя се подсладител и се вари повторно до сгъстяване на сиропа. Прецежда се и се вари за трети път за кратко и се добавя лимонена киселина за консервант. Налива се горещ в предварително подсушени бутилки и се съхранява на хладно и тъмно място. Предлага се за консумация след разреждане до желаната концентрацияплува.

Здравейте.Аз съм от Свиленград и държа да отбележа,че рецептата за истинското свиленградско малеби е тайна.Прави се ЕДИНСТВЕНО в Свиленград.Всичко друго е подобие.Ако искате да опитате ИСТИНСКО свиленградско малеби заповядайте в Свиленград.

Здравейте, аз съм отрасъл в Свиленград, и мога да потвърдя, че наистина такъв продукт съм срещал само в Свиленград ( на 47 години съм и доста обиколих "навън и навътре"). �скам да отбележа, че дори името на десерта, поне в детството ми, беше нещо като "молебе" а не "малеби" (за разлика от всички други градове, където съм опитвал подобни продукти).
�, разбира се, вкусът е неповторим. Това за секретните рецепни е фолклор, молебе имаше във всички сладкарници в Свиленград, а те бяха на НАРМАГ, обществено хранене и какво ли още не, така че няма как да е тайна, но наистина само там можеще де се вкуси такова нещо. От десетилетия живея на другия край на държавата и си го спомням с апетитна носталгия. Много мило, че още го има...

Best wishes!